Bulimia Nervosa

I'd like to meet:

Yoga for Weight Loss with Tara StilesПонятието булимия, производно на гръцките думи βουο = бол и λιμοο = глад, се е използвало още през Античността.То описва най-различни състояния, съпътствани от “вълчи глад”, пълнота или прекомерен апетит.Тя се изразява чрез пристъпи на ексцесивно /прекалено/ преяждане с продължителност от около два часа и различна честота: от най-малко два пъти седмично до няколко пъти дневно. По време на пристъпа се поглъщат безразборно големи количества храна на фона на повишена тревожност, нервно напрежение и чувство за вина. Липсва какъвто и да е контрол върху преяждането. Характерно нещо за болните е това, че те се стремят към уединение, което им позволява да се “тъпчат” на спокойствие. Периодите на булимия са последвани най-често от мерки за неутрализиране следствията от преяждането: предизвикване на повръщане, прием на лаксативи, диети; в някои случаи наложените диети са толкова крайни, че булимията се редува с анорексия.Обикновено от булимия страдат млади жени, често с нормално телесно тегло и добро социално положение. Повечето от тях имат интелигентност над средното равнище, високи естетически потребности и подчертана самокритичност. От булимия са страдали известни жени като Мерилин Монро, Елизабет Тейлър, лейди Даяна, Опра Уинфри и др. Най-често булимичните кризи се провокират от стресови ситуации, свързани с нарастване на напрежението. Но заболяването се заражда много преди това. Счита се, че наченките на булимията се коренят още в ембрионалния период от развитието на човека. Психоемоционалният климат, в който протича бременността, поведението на бременната жена и на нейните близки имат определящо значение. Неподходящата нагласа и всички негативни преживявания през този период водят до увреждане психиката на плода. Още тогава се посяват семената на чувството за вина, които избуяват по-късно под формата на булимични кризи /неконтролируемо поглъщане на храна/, които са стереотипен начин за облекчаване на дистреса. Булимията изразява липса на безусловна любов от страна на родителите. Преяждането се явява своеобразен протест, вик за помощ, компенсаторно /но удовлетворяващо/ насищане на сетивата, говори за известна инфантилност. Нередовното и непълно изпразване на дебелото черво също създава условия за развиване на булимия. Поради постоянното усещане за пълнота в корема, такива хора почти непрекъснато гладуват. Но понякога гладът надвива и те неистово поглъщат всякаква попаднала им храна, в огромни количества. След това задръстеният корем ги кара да повръщат. В съзнанието на булимика доминираща е мисълта за храна и е налице стремеж към постоянно преяждане. Тази мисъл обуславя изцяло ежедневието, неговия ритъм, формира трудно вписващи се в социален аспект поведенчески модели. Преяждането цели да разреди напрежението, но въпреки това то се преживява много болезнено от пациентите, снижава себеоценката им, засилва чувството им за вина и намалява волята им. Булимията се характеризира и с автоагресия: болният се стреми сякаш да си причини нещо лошо, да се накаже. Това потвърждава противоречивата същност на булимика. На физическо равнище последиците, които се натрупват при по-голяма продължителност на заболяването, причиняват у болния дискомфорт, намаляват надеждата му, че е в състояние да се справи с болестта си. Честите повръщания водят до редица нарушения във функциите на храносмилателната система, бъбреците, сърцето и др. органи и системи. Появяват се обща вялост, чувство за постоянна умора, раздразнителност, променливост на настроението, сърцебиене, главоболие, сухота на лигавиците, намаляване тургора на кожата. Сънят е непълноценен, съпроводен често с кошмари. Булимията се развива често от анорексията и винаги е следствие на рестриктивно хранително поведение. Засегнатите, които се възприемат като твърде пълни, опитват да намалят теглото си с диети. Недохранването предизвиква от своя страна атаки на “вълчи глад”. Спонтанно и нерядко под въздействието на приятелки или медицински статии младите жени “откриват” индуцираното повръщане: “По този начин мога да ям каквото и колкото си поискам, без да наддавам.”. В началото рефлексът на повръщането се предизвиква механично с пръст в гърлото, по-късно е достатъчно навеждане над тоалетната или напрягане на коремната и гръдната мускулатура. За известно време повръщането се изживява като приятно от повечето булимици. Чрез освобождаване на прекомерното количество храна може да бъде редуцирано вътрешното напрежение. От друга страна, атаките на “вълчи глад” и повръщането по правило създават неприятното чувство за провал и вина и често се крият в течение на години от близките. Атаките на преяждане нерядко са планирани, редовни елементи от ежедневието. Храната се избира и приготвя старателно. Предпочитат се “забранени” висококалорични сладки или мазни храни, които освен всичко при повръщане “излизат” сравнително по-лесно. Много булимични пациентки се изживяват като депресивни, неинициативни и безчувствени, което по правило настъпва едва след манифестацията на хранителното нарушение. В социалния си живот те са боязливи, безпомощни и напрегнати. Избягват се ситуации, в които храненето би могло да се превърне в тема, например покани за празници, което засилва социалната изолация. В този контекст, недоволни от себе си и тялото си, някои търсят задоволяване и самоутвърждаване в алкохола и дрогите. Накрая животът на засегнатите се върти почти изключително около темата “хранене”, в порочния крът от постене, “вълчи глад”, пристъпи на преяждане и отчаяни действия за регулиране на теглото, водени в еднаква степен от желанието да се харесат с атрактивната си стройна фигура, и чувството за вина и малоценност. При това все по-малко са в състояние да се справят с изискванията на ежедневието. Кои са основните признаци на булимията? - депресия, чувство за вина и омраза към самия себе си; - усещане за липса на самоконтрол; - неоправдано строга самокритичност; - постоянна потребност от одобряване от другите хора на извършваните постъпки; - нарушена представа за нормата на собственото тегло. За тежката булимия, която изисква стационарно лечение са характерни: - колебания в теглото на тялото (5-10 кг нагоре и надолу); - хронично раздразнение в областта на гърлото; - умора и болка в мускулите; - окапване на зъбите; - подпухване на околоушната жлеза.Медицински усложнения.Наред с умората, липсата на инициативност, проблемите с концентрацията и потиснатостта пациентките, болни от булимия, се оплакват от ниско кръвно налягане и произтичащо от това замайване при ставане, от мускулна слабост и оплаквания в областта на храносмилателния тракт като повдигане, коремни болки.Честото повръщане уврежда зъбите: киселината разгражда зъбния емайл, засилената консумация на сладки храни допълнително допринася за увреждането на зъбите от кариес. Свръхстимулацията чрез често хранене и повръщане води до безболезнено, по-често доста очебийно подуване на подушните слюнчесни жлези. След нормализиране на хранителното поведение тези отоци спадат. За разлика от стомаха, хранопроводът не е достатъчно защитен от въздействията на киселините. Честото повръщане води до увреждане на входната стомашна клапа. В крайни случаи при спазмично повръщане може да се разкъса лигавицата на стомашния вход; кървенето се проявява като кърваво повръщане (синдром на Малори-Вайс). Рядко и потенциално опасно за живота е разкъсването на хранопровода (синдром на Бьорхаве). В екстремни случаи се описва разкъсване на стомашната стена след ексцесивни пристъпи на преяждане. Както хроничните повръщания, така и злоупотребите с разслабителни средства и диуретици причиняват загуба на течности и соли. Ако се прекъсне приемането на лаксативи/диуретици и/или повръщането, запазващата се в началото тенденция към задържане на вода и натрий води до засилено събиране на вода в тялото, до отоци (псевдо Бартер-синдром). Познаването на тази взаимовръзка е важно за терапия на хранителните оклонения, тъй като задържането на вода води до нарушаване на теглото и засилва ирационалния страх на пациентките от бързо покачване на теглото. Друго следствие от употребата на лаксативи, диуретици и от повръщането е изразенията недостиг на калий. Недостигът на калий води до отслабване на скелетната мускулатура и парализиране на стомашната и чревната мускулатура. Недостигът на калий увеличава значително и риска от опасни нарушения на сърдечния ритъм под формата на аритмия. Също както при анорексията и при булимията обмяната на веществата и хормоналната регулация са чувствително нарушени; размерите на това нарушение намаляват с напредващото стабилизиране на теглото. При около 50% от булимичките се наблюдава аменорея като следствие от нарушение на функцията на хипофизата. Лечението често е трудно и продължително, изисква включването на психиатър или клиничен психолог, на диетолог, съдействието на други специалисти, в зависимост от настъпилите нарушения. Колкото по-скоро започне лечението, толкова по-бързо и успешно ще бъде то. При булимията съзнанието за болестност е по-често срещано, но чувството на срам и неудобство кара болните да крият проблемите си. Лечението на булимията варира в зависимост от индивидуалните обстоятелства. То е насочено към възстановяване на нормалното хранително поведение и нормалното телесно тегло, към преодоляване на настъпилите психически и физически нарушения.Най-ефективното лечение на булимията представлява специфична форма на психотерапия, наречена “когнитивна поведенческа терапия”. Лечението има за цел да повлияе не само на нарушението в хранителното поведение, но и изключителното фиксиране на вниманието към телесното тегло и форми, което е основната психопатология. Психологичното лечение за около 5-6 месеца обикновено води, при около две трети от пациентите, до пълно и дълготрайно преодоляване на проблема. Груповата терапия дава често по-добри резултати от индивидуалната. Родителите могат също да играят важна роля за подпомагане преодоляването на негативното самовъзприемане на болния. Лекарствата, които потискат апетита нямат положително действие при булимията Взимането на антидепресивни лекарства може ефективно да намали пристъпите на неконтролиран глад. Нуждата от антидепресанти, вида, дозата и продължителността на тяхното приложение трябва да бъдат решени от специалист психиатър. Необходими са консултации с диетолог за постепенно нормализиране на храненето и телесното тегло. При настъпили усложнения е наложително спешното им лечение, което в зависимост от тежестта им може да бъде амбулаторно (домашно) или болнично. За съжаления засега в България няма специализирана клиника за лечение на хранителни разтройства, а специалистите, занимаващи се с проблема, са твърде малко.Дори информацията откъм страна на книги, филми, статии е оскъдна, но да се надяваме , че за вбъдеще нещата ще се оправят и всеки, който има проблем, всеки, който е поискал да бори, ще има към кого да се обърне.Но и нека не забравяме, че най-добрата помощ и лекарство е подкрепата ..от семейството, от близкия, от любимия..нужно е само някой да повярва в теб, да ти го каже, да ти подаде ръка и да не я пуска..и тогава всичко ще бъде наред...:)))Anorexia, Bulimia
..