BOOGIEMAN

Music:

Member Since: 25/11/2007
Band Members: HELLVIS - VOX JJ SCAT - GUITARR NIKKI - BASS SHUFFLE - DRUMS
Influences: STONERROCK AND 70´TH ROCK
Sounds Like: Ressensioner :BoogieMan (Swe) – Triple Six Blues ( People Like You) Debut from a fairly new Swedish Fuzzcombo. BoogieMan have been around since the millennium. People Like You got them a deal, Triple Six Blues have been out for some months and was supposed to be reviewed in the previous section but due to some technical problems Triple Six Blues gets some fair share this time around. When Spiritual Beggars came out with their debut in 1994 on Wrong Again Rec. they brought in something new to at the time rather dead Swedish scene, simple biting blues heavy retro chords that had quite an impact and since then have a lot of combos followed in their tracking field with the same formula, Awesome Machine, Zebulon, Grand Magus to name some. BoogieMan have the same concept, simple charming intense boogietype riffing that moves along with some nice acoustic progressive arrangements + a tight wellmade production that gives the soundpicture a spontaneous kicking feel. Triple Six Blues is a nice smoking boogieride, short fuzzy and pleasant to listen to. Info/Order

Boogieman--------------------------------------------------- -----------------------------Малко по-малко от година след издаването на невероятния си дебют, Triple Six Blues, Boogieman се завърнаха от турне с The Awesome Machine. Rawk'n'Roll се свърза с китариста на бандата, JJ Scat, и си поговори за групата, бъдещите планове и рокенрола.----------------------------------------- ---------------------------------------RR: Откъде идват Boogieman и каква е историята на групата? (Откъде идва името на групата?)JJ Scat: Nikki и аз се познаваме от 12 години и сме свирили заедно и преди, в други банди. След няколко бири на един купон, ние поговорихме относно създаването на нова група и няколко дни по-късно започнахме да забиваме с едни приятел - барабанист - заменен в последствие от Tobbe. Всичко това стана в Готенбург, Швеция - лятото на 2000. В началото всички песни бяха инструментални. И тримата знаехме, че това, което липсва на групата, за да бъде наистина добра, е вокалист. Инцидентно чух Hellvis да пее - бе дошъл да забие с едни свои приятели, в сградата където ние репетираме. Ние бяхме записали една касета на касетофон и му я дадохме, с въпроса "Дали би пял с нас?" Той я изслуша - останалото е история. Няколко месеца по-късно записахме първото демо на Boogieman и вместо да го продаваме го подарявахме - това се отрази на известността ни и трябваше през цялото време да правим дискове. Boogieman, между другото, бе прякор, с който ме наричаше понякога приятелката ми. Мислехме, че е крайно подходящо за нашата музика, най-вече, защото повечето ни песни бяха направени в буги ритъм, а и Boogieman е едно мистериозно създание, с което родителите плашат децата си. Когато вече имахме изграден сет-лист, започнахме да правим концерти в Готенбург и околностите. Гиговете се разрастваха из цялата страна, тъй като хората смятаха, че на живо сме дори по-добри. Година по-късно спечелихме едно състезание, чиято първа награда бе запис на ЕР. Благодарение на това ЕР, подписахме с германския лейбъл People Like You - чрез тях бе издаден нашия дебют - "Tripple Six Blues"- май 2003.RR: Какви са новините около бандата? Предстоящи издания?JJ Scat: Тъкмо се върнахме от турне със The Awesome Machines в Европа. В момента извършваме две дейности - пишем материал за нов албум, който няма да бъде издаден от PLU. Те нямат време, пари и вяра, а ние не желаем да бъдем част от маркетинга им на "добри" банди. Не искаме да харчим времето си, пишейки албум, в който силно вярваме, за лейбъл, който няма да го рекламира по правилния начин. Второто е, че търсим лейбъл и има някои интересни предложения, но ще говорим отново, когато всичко е сигурно.RR: Как определяш стила ви, с твои думи?JJ Scat: За нас, това е просто тежък, шибан Rock’n’Roll. Опитваме се да го направим колкото се може по-добре и когато чуеш песни на Boogieman, да ти е трудно да седнеш, дори да си умрял.RR: Кои са любимите ви групи, кои са повлияли на музиката ви?JJ Scat: Всички буги членове имат различни любими групи - нещо, което се забелязва и в саунда на Boogieman. Ако дадена песен има добър дръм ритъм, яки китрни рифове и добре изпъленин вокали, това несъмнено ни влияе, без значение от стиловата ориентация. Но има нещо специално, спрямо групи като Black Sabbath, Led Zeppelin, Thin Lizzy, Deep Purple и т.н. - за мен те винаги са звучали правдиво.RR: О, несъмнено! Разкажи ми някоя интересна случка, докато сте били на сцена, или на турне?JJ Scat: Трудно е да се опише с думи - в някои бурни части от песните ни, на първите три концерта, за малко не паднах и не счупих краката си. Когато излизаме на сцена, наше задължение е публиката да се забавлява, така че понякога наистина става малко диво. Но гледам от време на време, къде стъпвам, за да избегна инциденти.RR: Колко често сърфираш в интернет и какво най-вече правиш, когато си он-лайн?JJ Scat: Основно си проверявам пощата и някои други дребни неща, но е и трудно да избегнеш всички голи мацки в интеренет, ако разбираш какво имам предвид.RR: Ха-ха! А какво е най-рокенрол нещото, което си виждал друг да прави?JJ Scat: На момента не мога да кажа, но съм виждал хиляди глупави неща.RR: Нещо, което питам почти всички от вашия бранш: Стоунър рок - тема, която е много обсъждана, термин харесван, мразен (основно), игнориран, отхвърлян, но все още използваем. Какво е твоето мнение?JJ Scat: Не ме интересува как хората го наричат - ако някои му викат стоунър рок - добре, ако някои го наричат чинийомиячески метъл или както и да е - ОК. За нас е просто Rock'n'Roll. Има някои типични "стоунър рифове" в нашата музика, но това не ни прави стоунър банда, поне според мен. Всички тези рифове и останалото, те не са нови така или ниаче. Предполагам, че и ние, както много други групи, сме повлияни от бандите от 60-те и 70-те. Смятам, че ако слушате стоунър рок, ще харесате Бугимен - ще ни харесате, дори да слушате какъвто и да е друг жанр в рок музиката. Надявам се да сме открили нови переспективи на сцената. Това е стилът музика, който харесваме - стилът, в който ще пишем и свирим - как хората ще го наричат - не е важноRR: Благодаря ти, всичко добро! Rawk On!JJ Scat: Благодарности на теб човече...остани хеви и скивай www.boogieman.nu коментари [0] ▼ без коментари ▲BOOGIEMAN is one of those bands that overdosed on 80's Heavy Metal and found its way with KYUSS.The Swedish Rock'n'Roll and Stoner scenes brought us some very important bands (I just realized I didn't post LOWRIDER so far..., what the fuck?). BOOGIEMAN has a strong 'Hair Metal' approach and will please 80's Metal rockers, with catchy refrains, singalongs, and solid song structures. The band never released any other LP nor 10", and I really don't know if they're still active.Satisfaction ain't no STONES' cover, and may give you a great idea of what is to expect with this record.

Boogieman: Triple Six Blues [CD] I Used To Fuck Guys Like You In Prison, 2003Barskeste rocken i by'n Boogieman utgivelser Det svenske hardrockbandet Boogieman kliner til fra første sekund på sin debut Triple Six Blues og gir oss en flott rockplate å vrikke våren inn til. Beinhardt, fengende og gjennomført er en nøyaktig beskrivelse på hva dette handler om, og er derfor så avgjort verdt å låne øre til. Gruppen er signet på det tyske labelet I Used To Fuck Guys Like You In Prison(!), som ellers huser de finske rockerne i Sunride, The Frankenstein Drag Queens From Planet 13 og The Forgotten.Boogieman leverer her er album som umiddelbart sparker i gang rockfoten fra første tone. Pluss gjerne på eventuelle headbangingreflekser, så er vi inne på noe. Resultatet er både rått, hardt og melodiøst på en måte som føles befriende. Om ikke dette er det mest nyskapende som har kommet fra broderfolket gjennom de siste årene, er det i alle fall stilsikkert som få. Vokalist Hellvis har i tillegg en meget karakteristisk stemme som er som skapt for å vræle ut rocka vokal.Triple Six Blues åpner beinhardt med Red Sleeve (C'Mon), et låt som burde vekke selv den mest søvnige tilhører. Bidraget starter smått famlende, men bygger seg raskt opp til en eksplosjon av tykke lag med sinte gitarer og en adrenalinfjern vokalist. Når ting fungerer så bra som dette er det utrolig deilig å høre på beinhard rock.Dette er videre en potensiell allsang-skive. Dette fordi det er flere låter her som har de nødvendige partiene med enkle og tilbakevendende tekststrofer. Hvilket understreker at Boogieman egner seg godt til den slags. Spesielt i denne sammenheng kan men trekke frem 14 Pictures som er herlig fengende, men likevel såpass rocka at det ikke blir tåpelig å synge med.Boogieman sparer på mange måter det beste til sist. Hvilket skjer i form av den nesten ti minutter lange utagerende rockutladingen Infinity. Her åpner bandet også rolig, med en kanskje litt i overkant tilbakelent vokal. Men omtrent tre minutter ut i låta begynner den på en gradvis vandring opp mot den eksplosive avslutningen.Man kan trekke en parallell til Seigmens coverversjon av Hjernen Er Alene, der alt til slutt kommer ned til en oppvisning i intensitet og energi. Herlig dere!

Das ist treibender Schweinerock. Sehr groovy! Die Schweden kommen schon ein bisschen revolutionär rüber, schneidende Gitarren, dazu ein sehr markant angestrengt singender Shouter namens Hellvis. Mit dem „himmlischen Elvis“ hat er aber nur sehr bedingt Ähnlichkeit. Die stark verzerrten Gitarren und die dumpfe Produktion geben der Scheibe etwas sehr Erdiges. Der Bass ist allgegenwärtig und verleiht dem Sound die benötigte Schwere. Die Jungs kommen nicht unbedingt schlecht rüber, doch auch sie bringen nicht mehr als Mittelmaß. Die einzelnen Songs verleihen mir eben nicht den „Aha“-Effekt, auch die Halbwertzeit im Ohr ist nicht besonders hoch. Also nur ein Platz im gesicherten Mittelfeld.

Gruntin' and groanin' dirty-ass punk rock with a low-slung heavy edge. The sound of whiskey, blown amps, bong hits, fast cars and late-night bar fights. (2003)

BOOGIEMAN - "TRIPLE SIX BLUES" [ CD - People Like You ]Yet another average addition to the oversaturated riff rock scene. Instead of joyriding across the [in]famous Swedish desert, Boogieman's soul machine sits wrecked at a junkyard. walter

Das ist treibender Schweinerock. Sehr groovy! Die Schweden kommen schon ein bisschen revolutionär rüber, schneidende Gitarren, dazu ein sehr markant angestrengt singender Shouter namens Hellvis. Mit dem „himmlischen Elvis“ hat er aber nur sehr bedingt Ähnlichkeit. Die stark verzerrten Gitarren und die dumpfe Produktion geben der Scheibe etwas sehr Erdiges. Der Bass ist allgegenwärtig und verleiht dem Sound die benötigte Schwere. Die Jungs kommen nicht unbedingt schlecht rüber, doch auch sie bringen nicht mehr als Mittelmaß. Die einzelnen Songs verleihen mir eben nicht den „Aha“-Effekt, auch die Halbwertzeit im Ohr ist nicht besonders hoch. Also nur ein Platz im gesicherten Mittelfeld.

Record Label: PEOPLE LIKE U
Type of Label: Indie