JoroAranjoro

Изглежда и поглежда ръце протегнати към мен - вяра и надежда, а в любовта непроменен. Тъга открила е ръката на тъжното лице - река удавяща в реката в лицето на дете. Високо ли е ниското или е всичко на света сигурно съм близко на крачка от да полетя. Пропаднах в дълбока яма, а там очи на сова, уста отворила голяма - змия погълнала отрова. И думи произнесени нелепо - горещо е и хладно изведнъж почувствах чувството отнето заключено във мен без ключ. Намерих тъй отдавна търсеното - изгубеното тук, загледан в огледалото намерих някой друг. ...take another picture...