183012553

sunshine
layouts.Вървя и е някак тъмно. Чувам стъпките си в тишината, усещам, че съм сама, а сякаш си с мен. Помня те, нося образа ти с мен. Никога не се разделям с него, той е много важен за мен. Не, не мога да ти обясня, просто знам... продължавам да вървя, стъпвам в онези големи локви, в които скачахме преди, колко беше забавно и ти помниш всичко това, знам го много добре. Отивам в старата къща, не знам къде се намира, но си спомням онзи сън, когато я видях, сигурна съм, че е още там. ... липсваш ми, когато те няма, винаги е било така, чувствам те близо и така далеч, наистина странно. Продължавам да вървя, стигам до онова мостче, от което искаше да скочиш, когато казваше, че ще се самоубиеш, ако не бъда твоя, колко смешно беше, спомням си го много добре, после те прегърнах и сгушена в теб, заспах. Винаги съм те обичала и съм била твоя, само че не се осмелих да ти го покажа така, че да го усетиш. Мразя се за това...Продължавам по въображаемата пътека, знам, че имаше нещо като път, но сега не го виждам, само го усещам. Тъмно е, но очите ти ме водят, усещам хладния въздух с дробовете си, но нищо... паля цигара и я вдишвам дълбоко. Гаден навик, но навик - и ти го споделяше преди, ех, къде изчезна, ако беше с мен, щеше да ме питаш какво, по дяволите, правя тук, по това време, знаеш ли, хм, теб търся. Знам, че те загубих тук някъде, но не мога да си спомня къде и за това трябва да се върна до тук и да те намеря! А така ми липсваш сега...Вървя по посоката, в която ме водят краката ти, дърпам от никотиновото чудовище и си мисля колко щеше да е хубаво да сме на море, да пече ярко слънцето над нас и ти нежно да се навеждаш над мен и да ме целуваш, мммм... къщата е близо, вече я виждам ясно, същата - като в сънищата ми. Голяма, жълта, висока, мрачно-светла, потайна, далечна, сънувана, очакваща ме. Страх ме е, но знам, че ако се страхувам, ще ми се изсмееш, какво съм дете и как може да ме плаши някаква си къща, ще се yсмихнеш и ще ме поведеш вътре. Липсва ми лудостта ти, тя ме зареждаше и правеше също толкова луда... дръпвам си от гадната цигара за последен път и я настъпвам, точно пред мен е къщата. Знам, че тя ме чака и аз трябва да я удовлетворя. .- Обичам те, завинаги!- Искам да умра с теб и ще бъдем заедно и във вечността... Босите ми крака, които стъпват по пода, усещат преди. Студено е, но мисълта ме топли. Усмихни се! Обичам да те гледам как блажено спиш, както малко бебе. Обичам те, спи, ще те целуна, когато се събудиш.

Make a blog