Add Me
Send Message
Comment
My Pictures
View Friends
View Comments
"...ПроÑÑ‚ и понÑтен изглежда Ñветът, когато Ñи Ñ Ð»Ð¸Ñ†Ðµ към поÑоката на движението и когато Ñ‚Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ñока Ñъвпада Ñ Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¸ тлаÑък.ЗавоÑÑ‚ не е опаÑен, защото го виждаш.ПропаÑтта не е толкова Ñтрашна, защотото не те дебне откъм гърба.ÐаÑрещниÑÑ‚ вÑÑ‚ÑŠÑ€ не е така противен, защото не те шиба изотзад, не разбърква коÑите и ÑамочувÑтвието ти.Сега поне виждаш и знаеш ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿ÑŠÑ‚.Колкото и да е Ñтръмен, колкото и да е грапав, той е пред тебе и ти го поемаш.Времето Ð¾Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ…Ð¾Ð´ Ñпоред Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ñ€Ð¸Ñ‚ÑŠÐ¼, когато Ñи Ñ Ð»Ð¸Ñ†Ðµ към поÑоката на движението.Вече не те бие денÑÑ‚, не те бие чаÑÑŠÑ‚, не те бие мигът, впуÑнати Ñрещу тебе.Времетто лети уÑпоредно Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ñ ÑƒÑтрем и те Ð¿Ð¾Ð´ÐºÐ°Ð½Ñ Ð´Ð° бързаш, да бързаш, да не изоÑтаваш.И ти го гониш, и Ñе задъхваш, и ÑамиÑÑ‚ ти Ñтаваш времето.Когато Ñе Ñлееш Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, то преÑтава да те гнети, както Ð»ÑƒÐ´Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на ÑобÑтвената ти кръв не буди в тебе чувÑтво на загуба.Може да не Ñтигнеш надалече, може да паднеш, може да те ÑломÑÑ‚ Ñред път, но Ñамото твое тръгване в иÑтинÑката Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð¿Ð¾Ñока е вече Ñтигане до нещо.БÑгÑтвото не е ÑпаÑение.БÑгÑтвото не е никакъв път.То е връщане назад и заÑтой.Да оÑтанеш верен на вътрешната Ñи поÑока - най-трудното на Ñ‚Ð¾Ñ ÑвÑÑ‚.Гръм да Ñе ÑгромолÑÑа над главата ти!ÐÑма къде да избÑгаш от ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ и от Ñебе Ñи.Роден Ñи човек, за да вървиш Ñ Ð»Ð¸Ñ†Ðµ напред.Хоризонтът, преобърнат от ÑобÑтвеното ти объркване, иде на мÑÑтото Ñи и очертава вечната Ñи линиÑ: той Ñе Ð¾Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ тебе, макар и заоблачен.Ðе можеш да избÑгаш от облаците, те Ñа навред, над тебе и вътре в тебе.ТрÑбва да пробиеш облаците Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°Ñ‚Ð° Ñи!Да привлечеш гърма върху Ñебе Ñи.ÐÑма друг път.Ðад облаците има Ñветлина,Ðай-прекиÑÑ‚ път към Ñветлината, единÑтвениÑÑ‚, води през облаците.ТрÑбва да Ñе върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.Каквото и да те чака!"
MUSIC