Mishii

Истинската самота се крие в многолюдната тълпа. В неспирното говорене на глупости. В убийствената сила на цветовете. В пълния с двойки ресторант. В навика виното да се налива в две чаши и чертата да бъде на едно равнище… Защото къде, ако не сред множеството, би забелязал, че си сам, че в теб е пусто и празно, че всичко е сиво?! Когато самотата е такава, тогава се включва в действие острият скалпел на мисълта. Спомените ни връхлитат, миналото пуска завесата си върху ни, ставаме студени, отчуждени и механични. Ето това е Самотата. Тя те приютява в един изцяло твой свят. Там има само гняв и отдръпване. Желанията са потиснати в тялото. То спира да живее, започва да мисли и фантазира. По този начин се затваряш за света, а той със същата сила се затваря за теб. Това е истинското оръжие на самотата. Това е умението, което владее най-добре – нанася удар след удар по нараненото ти самочувствие, използва мъката ти срещу теб, застава на пътя на щастието ти. Самотата става твой господар, създава от теб един зависим човек...